Йордан Стоичков или бай Данчо –личният готвач на Тодор Живков, разказа

Йордан Стоичков или бай Данчо –личният готвач на Тодор Живков, описа пред БТВ за това, какво е обичал да яде някогашният първи, за ексцентричните стремежи на някогашния кубински водач Фидел Кастро и по кой предмет по време на образованието си по готварство е бил най-стриктен Бай Данчо. Той показа паметната си кулинарна библия „ Всички мои предписания “, която към този момент е на пазара с логото на издателство „ Милениум “.

„ Готвенето е била детската ми фантазия и съм я осъществил във всички аспекти – в телевизия съм готвил, на ВИП клиенти и на елементарни хора – признава бай Данчо. – Не помня първото, което съм сготвил.  Още като дете е било – 3- 4 или 5 клас. Бяхме четири деца и постоянно съм бил към печката да оказвам помощ. Вероятно съм си изпържил едни яйца. Явно ми е било вродено. Като възпитаник в Техникума по публично хранене попаднах на доста положителни преподаватели. Имах една учителка по процедура, която не правеше никакви взаимни отстъпки. По други предмети може да нямах тетрадка, само че тази по нейния предмет бе изрядна. От тогава ми е останало като табиет и постоянно да влизам с шапка в кухнята. Задължително го върша и в този момент ”.

Бай Данчо описа по какъв начин е попаднал в кухнята на някогашния първи Тодор Живков.
„ Дълго бях в екип с бай Христо Арнаудов – предходния му готвач – спомни си бай Данчо. – При едно от визитите на Тодор Живков в Италия, трябваше да се направи банкет в нашето посолство – за 3 000 индивида. Подготвихме го единствено двамата с бай Христо. Отидохме с един аероплан, цялостен с храни. И там единствено кафета и работа. Три денонощия не сме лягали. Искаха да ни оказват помощ, само че ние отказахме, и без спане и отмора за три дни подготвихме приема. Няма обиколки из Рим и почивки. Само работа ”.
Бай Данчо описа и какво е обичал да си хапва Тодор Живков.
„ Не съм имал случай, като бях независим персонален готвач на Тодор Живков, да ми е казвал, че нещо не му харесва – описа той. – Пиша му менюто, а той си споделя: „ Вие си знаете! ”. Рядко идваше и си поръчваше фасул супа. Като поръчваше, беше фасул. Предпочиташе вегетарианската кухня. Не че е бил последовател на вегетарианството, само че споделяше, че е ял задоволително месо на формалните вечери и обяди. Искаше като е самичък в къщата си в Банкя да яде постни ястия. Лятото в Евксиноград обядът му беше чорба или таратор, като самичък си добавяше магданоз и копър, и купа раци от Шабла. Това бе  любимият му обяд. Вечер наложително имаше фруктиера с плодове. Не прекаляваше с ястие и пиянство. Често имитираше, че пие коняк.  Иначе, постоянно сме се придържали към леко безсолното ястие. Той самичък да си прибавя сол. Дотолкова бяхме привикнали с усета и желанията му, че рядко се е налагало да прибавям сол ”.
Бай Данчо описа и за реакцията на Тодор Живков, когато Жени Живкова пробвала да го сложи на диета.
„ Трябваше да извършва диета, като дълго време тя стоеше закачена на врата – описа бай Данчо. – Тя бе назначена от Жени. Един ден готвихме по нея – мюсли, корнфлекс. Даваме му, а той ни извика и помоли да си му готвим естествените неща. При него прецизно се спазваше захарта и внимавахме доста, тъй като имаше податливост да подвига кръвно ”.
Бай Данчо описа и за най-ексцентричния общественик, за който е готвил – някогашният кубински водач Фидел Кастро.
„ Фидел Кастро при второто си идване в България бе настанен във  „ Враня ” – описа бай Данчо. – Подготвяхме публична вечеря за към 5 000 индивида в Националния музей, където е в този момент. Някъде към 16:00 часа обаче, както си работим и нещата вървяха напред, идва директният ми  шеф и подрежда да тръгваме за Боровец, че огромната вечеря отпада. Тръгнахме за Боровец и на Околовръстното шосе за Самоков ни стопира полицай. Докато обясняваме, зад нас идва делегацията. Това бе първо мероприятие, в което аз отивам след гостите. На Боровец дръжката на хладилната кола се счупи, само че с подръчни средства се оправихме. За кубинцитне обаче бе най-трудно да се готви поради часовата разлика, защото при нас е вечеря, а за тях закуска. Беше едно бодърствуване, поради часовата разлика. Кастро бе много капризен. Тогава отхвърли цялата стратегия, която му бе готова и самичък си направи такава.
На идващия ден, да вземем за пример, пешком потеглиха към Говедарци, като в гората срещат горския. Бърка му Кастро в торбата и от там си взима сланина и ракийка. Резнал си сланинка и пиян ракийка. Отиват в Говедарци и Кастро се среща с попа. Попът знаел испански и вземат решение дружно да посетят селска къща. Кметът предлага една, само че Кастро си избира друга и влизат. Там домакинята прави зелник. След като ял от зелника, Кастро отишъл и в кочината, с цел да види прасето, след което си тръгнал ”.